тъмнотопоглъща света
и той
сякаш никога не е бил
утрото е
без спомен за минало
дъщеря ми се усмихва
на прозореца
по развиделяване
и възторжено обсъжда нещо (навярно банално) с небето
"еу ооо-о-о"
иска ми се и аз да го можех
всяка сутрин
чисто нов живот
6 comments:
Каква страхотна усмивка :)
На теб прилича.
Да ти е жива и здрава и благодаря, че се отби - и открих блога ти :)
Бо, ама че сте хубавииии пък! Обичам ви!
Хе-хе, сладурка.. и има като твоята усмивка, без зъбките :P Апропо, а аз си мислех, че Божо е мой бъдещ зет :)
Кекле, размишльотинка - а всички казват, че била одрала кожата на баща си :)
Пък за Божо - ще ги оставим да пораснат и сами да се разберат, а? ;)Или той няма думата?! :D
вк, тя ще вземе да проходи, докато... ;) искам да кажа, чакаме ви :)
Да взема да се обадя най-сетне, че си е срамота да надничам през ключалката. Ето с кого се разбираме идеално и без всякакви трудни, сложни термини. На дядо будистчето ми. Дано си го погушкам в най-скоро време. Да е живо и здраво!
Post a Comment