Wednesday, October 22, 2008

приложен будизъм през погледа на дъщеря ми

тъмното
поглъща света
и той
сякаш никога не е бил

утрото е
без спомен за минало

дъщеря ми се усмихва
на прозореца
по развиделяване

и възторжено обсъжда нещо (навярно банално) с небето

"еу ооо-о-о"

иска ми се и аз да го можех

всяка сутрин
чисто нов живот

6 comments:

Anonymous said...

Каква страхотна усмивка :)
На теб прилича.
Да ти е жива и здрава и благодаря, че се отби - и открих блога ти :)

Anonymous said...

Бо, ама че сте хубавииии пък! Обичам ви!

kekla said...

Хе-хе, сладурка.. и има като твоята усмивка, без зъбките :P Апропо, а аз си мислех, че Божо е мой бъдещ зет :)

Yana said...

Кекле, размишльотинка - а всички казват, че била одрала кожата на баща си :)

Пък за Божо - ще ги оставим да пораснат и сами да се разберат, а? ;)Или той няма думата?! :D

Yana said...

вк, тя ще вземе да проходи, докато... ;) искам да кажа, чакаме ви :)

lilistic said...

Да взема да се обадя най-сетне, че си е срамота да надничам през ключалката. Ето с кого се разбираме идеално и без всякакви трудни, сложни термини. На дядо будистчето ми. Дано си го погушкам в най-скоро време. Да е живо и здраво!