Once upon a time in ГеДеРе

Таралежките в коментарите към предния пост и Бу ми напомниха следната историйка:

Коледа 1988 г., Източен Берлин
Иван е болен и баща ми бива изпратен за лимони, за бабини лекове. В близкия "плод-зеленчук" са докарали банани за Коледа и опашката се вие на стотина метра отпред. Пред него се е наредило къдраво цветнокожо хлапенце (така ли е политикъли коректно да се каже?), което едва стърчи два пръста над щанда, когато му идва редът.

Тук е мястото за лиричното отклонение. Трябва да кажем, че гедереецът, воден от силно чувство за солидарност и социална отговорност (трябва да стигне за всички), не пазарува банани на килограм, а само по един банан за всеки член от семейството си и най-много общо пет. Те и досега са си такива, купуват по 3 домата, 4 шайби шунка и т.н.

Та, идва ред на дребосъчето, то се изправя на пръсти и казва: "Една щайга банани, моля!", при което зениците на продавачката внезапно се разширяват, а през тълпата преминава възмутено и шокиран шепот. В този момент отнякъде се появява майката, която оглежда бананите с око на познавач, коментира, че те и без това са презрели вече и снизходително заявява: "Добре де, дайте ми 20." И понеже няма писано правило за допустимата бройказ, които можеш да закупиш, получва 20 банана от разтреперената магазинерка и триумфално се оттегля пред изумените погледи на стотина гедерейци, които започват трескаво да броят колко души има пред тях на опашката и да пресмятат дали бананите ще стигнат до тях :)

Продавачката тъкмо се е посъвзела от шока и любезно пита татко ми какво ще желае, когато той, тъй като никога досега не е пазарувал лимони и освен това е свикнал да мисли мащабно (ние сме голямо семейство), отговаря, "на око" и с апломб: "ПЕТ КОЛИГРАМА ЛИМОНИ, МОЛЯ."

Майка ми твърди, че се е прибрал с една кофа лимони, половината от които са мухлясали в крайна сметка, защото не сме успели да ги употребим. Не искам и да си представям разрушителните последствия от този ден върху чувството за социална справедливост на присъстващите другари гедерейци.
По същата причина (свикнала съм да мисля мащабно за храна :)) тази вечер сготвих (за нас двамата) една бака леща, която може да изхрани половин армейски полк. Добре, че П. не отказва да яде два (три, четири, пет) пъти едно и също нещо :))