Friday, November 7, 2008

Защо III

  • Е. живее във Великобритания. В момента гостува временно с малката си дъщеричка (тя е френд-ка на Марулката) на родителите си във Варна: "Сега да ви разкажа вчера как се изнервих... Майка ми имаше рожден ден. Отива тя да разхожда беба, а аз използвам времето да отскоча до кварталната парфюмерия, за да й купя някакъв подарък. Влизам и питам ‘Може ли да помириша онзи парфюм?’ (посочвам го), а жената зад щанда ми казва ‘Ами не! Само през дупката може!’. Аз Shocked, опитвам да помириша нещо през дупката, ама нищо не се усеща. И така пробваме и другите ‘дупки’ – абе не става! Казвам ‘Вижте какво, аз обещавам да купя парфюм от вас и със сигурност ще е над 50 лева. Моля ви, дайте да помириша нещо защото не мога да купя парфюм без да знам как мирише!’. Тя ми казва ‘Ами запомнете какви имам и идете да ги помиришете някъде другаде, а после се върнете’... аз Rolling Eyes и продължавам да я убеждавам, че ако отида някъде другаде няма да се върна. Накрая свършваме с класическото: ‘Абе госпожо, какво ще стане ако всички почнат да искат да миришат парфюмите?!’... е, бясна бях и на една крачка да я напсувам и да си тръгна, ама имах само 15 минути... и в крайна сметка купих парфюм ‘по спомени’... ooooh! Просто класика!!!"
  • Защо в България всички продавачки се държат, все едно притежават стоката в магазина, в който работят? (Относително пресен пример: Гледам бебешки магазин с изложени колички и креватчета и решавам да вляза да се огледам. Тутакси ме накацат две лели да ме питат какво търся и на каква цена. Споменавам марка колички среден клас и виждам как също толкова внезапно губят интерес. Репликата е: "Оооо, госпожо, ние тук продаваме само високо качество!", казана с тон, сякаш възнамерявам да си возя детето в кашон на колела ;))

10 comments:

Anonymous said...

Продавачките в България са ненормални:)) аз също отдавна съм го забелязала - те са нонстоп в истерия.Единственият начин е да се държиш много свирепо с тях - аз така правя.И това не помага - и аз не знам защо са такива, но забелязвам, че ти имаш в Блъгария класическите проблеми на човек живял дълго навън. Аз също не мога да свикна с простотията тук.

таралежките said...

Ами, защото по време на икономика на дефицит (социализма), властта е била у тях и после така си се развива професионалната култура (един вид, човекът с властта е продавачът, а не клиента) и така няма нищо чудно и мистериозно. Верно, че тва беше преди 20 години, ама някои навици не се забравят лесно :))
Аз не си купувам просто в такива случаи (понякога пазарният принцип е по-скоро полезен отколкото вреден ;)) Или се забавлявам с такива представители на професионалната категория. Това си е все пак екзотично преживяване дето един западен човек никога не е имал:)

Yana said...

Не толкова, че не мога да свикна, колкото че всеки път съм наново впечатлена! :)

таралежките, припомнихте ми нещо...

Ясмина said...

проблемът на цялата тази история е липсата на пари, според мен. било е някакво малко магазинче, което сигурно едва изкарва печалба, колкото средната заплата за страната, и на което вероятно собственика е на мнение, че ако се отвори един парфюм, то никой клиент няма да поиска да го купи разпечатан... всичко това си е и до манталитет на клиентите в крайна сметка. няма да се учудя, ако е имало много такива случаи. освен това явно и никой не им е дал мостри, които да предлагат за помирисване, защото може да е привилегия на по-големите магазини само..

и накрая искам да кажа - много се радвам, че попаднах на блога ти, Яна(момиче). помня те, чела съм те с огромен интерес, макар да не съм контактувала с теб лично :)

...и съм безкрайно учудена, че откакто те чета, много отрицателна енергия виждам. много оплаквания от глупости, които можем просто да игнорираме, след като сме видели, че неможем да променим...

Yana said...

Ясмина, здравей! :)
Я погледни пак... Не се оплаквам, забавлявам се, макар и насмешката ми да горчи малко... И не е в стила ми да игнорирам, а още по-малко - да приемам, че нещо не може да бъде променено.
Come back again, you're welcome :)

Ясмина said...

мисля, че още не си се пренаситила с простотии...а те никак няма да свършат, повярвай ми.
когато изведнъж осъзнах това, спрях да чета вестници и да гледам телевизия. и да обръщам внимание на света, който не ми харесва.
...и сега се чувствам много по-добре.

Yana said...

Аз пък преди това бях така - не гледах новини, не четях вестници - докато не осъзнах, че светът никога няма да започне да ми харесва, ако не му обръщам внимание :)))

Не те убеждавам, просто споделям. Някакси светът на специално подбраните от мен хора и ситуации, които да ми осигуряват комфорт, ми отесня. А големият свят просто не се състои само от неща, които ме радват. Но пък може би си заслужава каузата :)

Ясмина said...

големият свят определено си заслужава вниманието. но дребните глупости, които могат да ме държат непрекъснато ядосана за всякакви неща - не.

Yana said...

Тц, не се ядосвам, но продължавам да се изумявам :) Не знам дали знаеш какво е Gruselkabinett - място, където са събрани всякакви уродливости като двуглави телета и стъкленици с ембриони ;)

Ядосвам се само на важни неща, които успяват да ме засегнат лично. А това тук е просто нещо като паноптикум на абсурда... леко смешно, леко тъжно и твърде любопитно :)

svetlina said...

Грешчица имаш: попаднала си на продавач-консултант, а не на продавачка. Обиждаш я така. В такива случаи се постъпва деликатно:
Здравейте! Много искам да купя един парфюм за подарък, обаче не знам какъв. Бихте ли ми препоръчали нещо? Да, това ми харесва. Да, да, и това. А на Вас кой ви е любим? Ахааа. А нещо по-така? Нещо по-екзотично, по-еклектично, може даже малко провокативно... О, чудно, точно това ми трябва. А колко струва? А, не, имате ли други? От чужбина или дето ги дават по телевизията? Идеално, това с оная брюнетка на рекламата ли е? Идеално. Може ли да ми го опаковате?

Продавач-консултантите могат да се оправят само с такива клиенти. Трябва да им се кланяш, след това да се престориш, че разбираш работата им и накрая да послушаш консултацията им и да ти продадат нещото с най-дълъг етикет :) Аз затова обикалям магазините само солидно преяла - имам сили да им се усмихвам на точно всяка глупост :)