- Е. живее във Великобритания. В момента гостува временно с малката си дъщеричка (тя е френд-ка на Марулката) на родителите си във Варна: "Сега да ви разкажа вчера как се изнервих... Майка ми имаше рожден ден. Отива тя да разхожда беба, а аз използвам времето да отскоча до кварталната парфюмерия, за да й купя някакъв подарък. Влизам и питам ‘Може ли да помириша онзи парфюм?’ (посочвам го), а жената зад щанда ми казва ‘Ами не! Само през дупката може!’. Аз
, опитвам да помириша нещо през дупката, ама нищо не се усеща. И така пробваме и другите ‘дупки’ – абе не става! Казвам ‘Вижте какво, аз обещавам да купя парфюм от вас и със сигурност ще е над 50 лева. Моля ви, дайте да помириша нещо защото не мога да купя парфюм без да знам как мирише!’. Тя ми казва ‘Ами запомнете какви имам и идете да ги помиришете някъде другаде, а после се върнете’... аз 
и продължавам да я убеждавам, че ако отида някъде другаде няма да се върна. Накрая свършваме с класическото: ‘Абе госпожо, какво ще стане ако всички почнат да искат да миришат парфюмите?!’... е, бясна бях и на една крачка да я напсувам и да си тръгна, ама имах само 15 минути... и в крайна сметка купих парфюм ‘по спомени’... 
Просто класика!!!" - Защо в България всички продавачки се държат, все едно притежават стоката в магазина, в който работят? (Относително пресен пример: Гледам бебешки магазин с изложени колички и креватчета и решавам да вляза да се огледам. Тутакси ме накацат две лели да ме питат какво търся и на каква цена. Споменавам марка колички среден клас и виждам как също толкова внезапно губят интерес. Репликата е: "Оооо, госпожо, ние тук продаваме само високо качество!", казана с тон, сякаш възнамерявам да си возя детето в кашон на колела ;))
Friday, November 7, 2008
Защо III
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
10 comments:
Продавачките в България са ненормални:)) аз също отдавна съм го забелязала - те са нонстоп в истерия.Единственият начин е да се държиш много свирепо с тях - аз така правя.И това не помага - и аз не знам защо са такива, но забелязвам, че ти имаш в Блъгария класическите проблеми на човек живял дълго навън. Аз също не мога да свикна с простотията тук.
Ами, защото по време на икономика на дефицит (социализма), властта е била у тях и после така си се развива професионалната култура (един вид, човекът с властта е продавачът, а не клиента) и така няма нищо чудно и мистериозно. Верно, че тва беше преди 20 години, ама някои навици не се забравят лесно :))
Аз не си купувам просто в такива случаи (понякога пазарният принцип е по-скоро полезен отколкото вреден ;)) Или се забавлявам с такива представители на професионалната категория. Това си е все пак екзотично преживяване дето един западен човек никога не е имал:)
Не толкова, че не мога да свикна, колкото че всеки път съм наново впечатлена! :)
таралежките, припомнихте ми нещо...
проблемът на цялата тази история е липсата на пари, според мен. било е някакво малко магазинче, което сигурно едва изкарва печалба, колкото средната заплата за страната, и на което вероятно собственика е на мнение, че ако се отвори един парфюм, то никой клиент няма да поиска да го купи разпечатан... всичко това си е и до манталитет на клиентите в крайна сметка. няма да се учудя, ако е имало много такива случаи. освен това явно и никой не им е дал мостри, които да предлагат за помирисване, защото може да е привилегия на по-големите магазини само..
и накрая искам да кажа - много се радвам, че попаднах на блога ти, Яна(момиче). помня те, чела съм те с огромен интерес, макар да не съм контактувала с теб лично :)
...и съм безкрайно учудена, че откакто те чета, много отрицателна енергия виждам. много оплаквания от глупости, които можем просто да игнорираме, след като сме видели, че неможем да променим...
Ясмина, здравей! :)
Я погледни пак... Не се оплаквам, забавлявам се, макар и насмешката ми да горчи малко... И не е в стила ми да игнорирам, а още по-малко - да приемам, че нещо не може да бъде променено.
Come back again, you're welcome :)
мисля, че още не си се пренаситила с простотии...а те никак няма да свършат, повярвай ми.
когато изведнъж осъзнах това, спрях да чета вестници и да гледам телевизия. и да обръщам внимание на света, който не ми харесва.
...и сега се чувствам много по-добре.
Аз пък преди това бях така - не гледах новини, не четях вестници - докато не осъзнах, че светът никога няма да започне да ми харесва, ако не му обръщам внимание :)))
Не те убеждавам, просто споделям. Някакси светът на специално подбраните от мен хора и ситуации, които да ми осигуряват комфорт, ми отесня. А големият свят просто не се състои само от неща, които ме радват. Но пък може би си заслужава каузата :)
големият свят определено си заслужава вниманието. но дребните глупости, които могат да ме държат непрекъснато ядосана за всякакви неща - не.
Тц, не се ядосвам, но продължавам да се изумявам :) Не знам дали знаеш какво е Gruselkabinett - място, където са събрани всякакви уродливости като двуглави телета и стъкленици с ембриони ;)
Ядосвам се само на важни неща, които успяват да ме засегнат лично. А това тук е просто нещо като паноптикум на абсурда... леко смешно, леко тъжно и твърде любопитно :)
Грешчица имаш: попаднала си на продавач-консултант, а не на продавачка. Обиждаш я така. В такива случаи се постъпва деликатно:
Здравейте! Много искам да купя един парфюм за подарък, обаче не знам какъв. Бихте ли ми препоръчали нещо? Да, това ми харесва. Да, да, и това. А на Вас кой ви е любим? Ахааа. А нещо по-така? Нещо по-екзотично, по-еклектично, може даже малко провокативно... О, чудно, точно това ми трябва. А колко струва? А, не, имате ли други? От чужбина или дето ги дават по телевизията? Идеално, това с оная брюнетка на рекламата ли е? Идеално. Може ли да ми го опаковате?
Продавач-консултантите могат да се оправят само с такива клиенти. Трябва да им се кланяш, след това да се престориш, че разбираш работата им и накрая да послушаш консултацията им и да ти продадат нещото с най-дълъг етикет :) Аз затова обикалям магазините само солидно преяла - имам сили да им се усмихвам на точно всяка глупост :)
Post a Comment